Да, слушам чалга. Но не само. Слушам всичко.
Това лято определено има много хубави песни... в смисъл - ритъмът им ми харесва.. стават като се съберем някъде и седнем на маса.. обаче...
Прави ми впечатление как в поп-фолка все повече се пее...

   Разхождах се по мокрия пясък - оставях временни следи, които водата яростно отмиваше с разпенените си вълни. Гледах мълчаливо безкрайната синева. Исках да бъда там където се сливат морето и небето. Гларуси и чайки доволно и безгрижно ...

И гласът в пустинята се чува. И в най-мътните води има живот. И в най-облачните дни има лъч слънчева светлина. И в най-тъмната нощ, когато няма луна, има звезди....
Можеш да избягаш от пороя от стрели, с които се опитват да те съсипят ...

Един обичам - той ме изоставя.
Друг мен обича - аз съм отегчена.
Измъчва ме един, но аз не стена.

    Нямам думи! 
    Дойдох на село да си почина... от компютри, телевизори, хора и телефони. Просто не може да си представите колко необикновено тихо е. Особено през нощта. Чуват се само щурци и разни насекоми. Ухае на най-различни расте...

Безброй мисли устремени,
топли чувства наранени
пръсват сърцата на милион парчета.

Сигурно не едно и две момичета виждат себе си в тази филмова героиня. Аз лично не съм очаквала, че ще намеря нещо общо между мен и нея. И как все разпознавам себе си в най-тъжните и философски сцени??? (риторичен въпрос)
....................