Често, когато пиша многоточието (когато точкам), го разбират като неспособност да отговоря адекватно, да преценя ситуацията, както трябва, или като сигнал, че искам да изнервя човека отсреща. Не, няма нищо такова – когато точкам, означава, че има нещо недоизказано, нещо, което оставям само за себе си и което ме тормози и гложди доста след многоточието.

Многоточието често е най-емоционалната част в едно изречение. В него може да се крие усмивка, топъл поглед, сълзи или смях.

Твърде емоционално начало. Животът е кълбо от нерви и емоции, които трябва да преодоляваме. Така ги виждам нещата. Една вечна борба с другите за нещо, а по-голямата – със себе си.

Десетки хора – различни персони и характери – те опознават, застояват се в съзнанието и живота ти и непрекъснато се опитват да те променят. Да те нагодят към своя характер. Тези, които те приемат такъв, какъвто си – те също имат определени очаквания. И ти, щеш – не щеш, променяш, откъсваш част от своята индивидуалност, вярвайки, че така е най-добре. Избягваш караница, скандал, обидни думи, пренебрежение, апатия. Започваш да се нагаждаш, да се подчиняваш на стереотипи, да се вместваш в шаблони, да отговаряш на критерии.. И накрая се губиш. Губиш се в собствения си свят, щото просто всичко е станало толкова различно и чуждо, че вече не си същият. Знаеш, че просто искаш да обичаш...

Смятам, че не трябва да правим компромиси със себе си и със собствените си принципи (доколкото имаме такива). Мисля, че е невъзможно да се изкоренят някои черти и навици. Просто трябва да обичаме..

Всеки трябва да има стил на мислене.

Не искам никой да се променя заради мен. Държа на моите си стандарти да отговарям само аз. Всеки знае за себе си! 

Но винаги има очаквания.. И който постоянно повтаря, че не му пука.. Ами, и на него му пука! Мислиш, че е по-лесно да „теглиш чертата”? Като кажеш „Край!”, какво? Край… на отношения, на търпимост, на какво? Къде отива любовта?

Хората критикуват, често не разбират само защото мнението им не е такова, а и защото не искат да разберат.  Лесно е човек да се съобрази със собствените си искания, мнения, нужди и мечти, но зачита ли Човекът чуждото? Би трябвало - та нали Човекът обича!

„Човекът обича Човека, защото е белязан със добро!”