Поглеждам в мрачното черно небе
и не виждам Луна или звезди.
Духат хладни пролетни ветрове,
а горе има само облаци.

И пада първата капка дъждовна.
С прохладния си нежен дъх ме гали
и напомня за копнеж невъзможен,
и вместо да успокоява, пари.

Безспирно започват много да падат -
една след друга, все едно се гонят
или безмилостно се състезават,
че горещите сълзи да изстинат.

И сякаш с мен плаче и тревата,
от нощната буря сломена.
Сълзят безмълвно и цветята,
без Луната са те посивели.

Тъжни, загубили своя цвят,
само плачат, за миг не спират.
И аз загубила обич, като тях,
надежди намерени събирам.

Ала любов търсих в измамни очи,
а сега я намирам само в дъжда.
Падат капки дъждовни - като сълзи.
Сливат се с моите и само тежат.

Вече в друи очи аз ще я търся,
но сега нека вали.
В пороя от прохладна надежда
душата ми нека се потопи.

много дъжд ще те вали.
Много бури, урагани.
Но все красива ти бъди.
На дъгата да застанеш!

Прекрасно е! С всеки изминал пост ставаш още по-добра! Продължавай, не спирай!