2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3301 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2013 18:46
Когато си малък или недостатъчно пораснал, мечтаеш да пораснеш, колкото се може по-бързо, за да може всичко да е разрешено. Но никой не се замисля за големите решения, които предстоят; нито за спомените, които в началото на новия път ще тежат и ще... напомнят. Нали за това това им е името…
Просто ми е трудно.. Приисква ми се да си легна довечера и когато утре се събудя, да съм на 30 – да знам какво е станало с мен, къде съм сбъркала, къде съм взела правилно решение, кой е до мен.. Приисква ми се, но и да можеше не бих. Никой не е казал, че ще бъде лесно, но поне съм сигурна, че борбата е неизбежна, но все пак си струва. Пък и ми се иска и да върна времето, ама и това не може. А и не съм само аз. Защото като че ли всички искат да избягат от днешния ден. Затова и сигурно на всички ни се струва, че времето върви бързо, защото просто повечето пъти нямаме търпение да мине. Нямаме способност, а и желание да се наслаждаваме на малките неща, но пък някои ще попита: „Кое пък му е за наслаждаване да те тъпчат в градския транспорт ежедневно или да се държат грубо с теб?” и т.н.
Винаги съм била на мнение, че човек, ако поиска, сам може да построи освен плановете си, но и сам може да се постарае да ги изпълни. Грешно е да се разчита на късмет, на съдбата, на чуждата помощ. Каквото сам си сътвориш и построиш, и постелиш – чрез него ще успееш или провалиш. Вината и заслугата ще е само твоя. Вярно, че така е най-тежко, но пък може и да е най-сладко.
А кафето може да е сладко и с по-малко захар, особено след твърде дълъг сън!