Времето винаги е подходящо за промяна

Тоя дванайсти клас ми е напълно излишен... Или ако не - половината от часовете и предметите бих ги пропуснала - учим едно и също!
Но тайно или явно всеки учител вярва и поддържа тезата, че всичко, което той каже, ще послужи на всички ни еднакво, както и на самия него. Мъчи се да ни втълпи, че няма непотребни неща, че всичко, що излезе от устата им и мине през ушите ни, трябва да остане в главите ни! Мисленето им, тип ДЕМОДЕ, ме дразни. Как искат да спрат еволюцията на ученическите умове, като не променят нито методите си, нито критериите си. Всичко, с което не са съгласни, е грешно. Всичко, които не са чували, дори извадено от авторитетен сайт или последно издание НЕучебно помагало, не може да е истина. Каква промяна очакват да настъпи сред ученическите среди, при положение, че не усещат как тяхната "технология" ръждясва и се вмирисва на застояло... Постепенно, но прогресивно се вмирисва....
Седя в училище, на чин и стол петдесет и осемхилядна употреба, драскам си по хвърчащо листче, вместо да пиша урока и се чудя "Какво, за бога, правя тук?" Аз съм на възраст, в която почти прекрасно съзнавам колко съм научила, и преценявам, че допълнително се затормозявам, като тъпча на едно и също място тази последна година...
Да се утешавам ли с мисълта, че всичко много скоро ще свърши, или да си блъскам главата в чина, понеже перфектно знам, че мога да оползотворя времето си в къде-къде по-подходящи и приятни за мен занимания. Но на кого му пука - системата е такава, че всички учим едни и същи задължителни предмети, а не това, което ни се отдава и в което сме добри.
Знам, че точно това е година, в която завършваме - в която се завършваме като характери, и по-точно - в която приключва някакъв етап от живота ни. А на прехода към новия всеки гледа как да му се размине, да разчита на всички, но не и на себе си, да прецака или да се присмее на другия.....

- И защо веднъж не пробваш сам да се справиш?!
- Е за КО? Нали може и някой вместо мен!

Досега с вдигнати ръце показвахме, че знаем нещо и че искаме да говорим за това. Утре няма да е достатъчно само да протегнем ръце към това, което желаем, но ще трябва и сами да извървим пътя, да поработим за това! Аз знам, че мога да разчитам само на себе си, ако всички ми обърнат гръб! А ти?

"Някои хора не могат да стигнат сами до разбирането, че да се трудиш, означава да преживееш повече неща, учението - да виждаш, усещаш и разбираш повече, а това означава и да изпитваш повече удоволствия и да ги усещаш по- дълбоко! В това е смисълът на свободата! Защото винаги се налага да се трудиш и ако не си мързелив, се трудиш ЗА СЕБЕ СИ! Ако си мързелив, пак ще трябва да се трудиш, за да си намериш храна, но понеже не си се научил как, ще работиш за някой друг! Ако работиш за себе си, всичкия продукт от труда остава за тебе, ако работиш за друг, той ще те експлоатира ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, защото иначе защо да го прави?! А за да разбереш, кое е хубаво и кое- лошо, трябва да го НАУЧИШ! (Като ПОЛОЖИШ УСИЛИЕ!)"