Времето винаги е подходящо за промяна :: Очи и водопади в еднакви нюанси

Бях застанала до безспирно течащата вода и се сещах за теб, представях си те седнал до мен на онази скала. Онемяла пред естествената красота на водата, се поддадох на водопада от спомени. И при всяко споменаване на твоето име претръпвах, както когато съвсем малките пръски докосваха лицето ми. Спомних си как ти го докосваше. И как тръпката беше по-силна и по-красива. Разхождах се по стръмни, хлъзгави и тесни пътеки. И въпреки това пътят към твоето сърце беше по-труден.

И така колкото по-нагоре се изкачвах, толкова повече се засилваше горещината в мен. Една твърде позната топлина ме обгърна, когато погледнах в речното дъно и погледа ми срещна хилядите нюанси на прозрачната вода и тъмния оттенък на подводните скали. Спомних си за цветовете в твоите очи и хилядите им малки детайли...

Исках слънцето да се покаже между мрачните облаци. Исках да ме погали, да ме стопли, да ме зарадва. Ти беше моето слънце през деня, луната през нощта... Нощем, когато просто нямаше как да съм с теб, усещах топлата ти прегръдка.... И сега, седнала на дървената пейка, чувайки само водопада някъде зад безбройните дървета, пак усещах онази прегръдка. Или само копнежа по нея, копнежа по теб...
Разхождах се в гората, стъпвах по влажната трева. Набрах си малък букет от цветя - в най-различни цветове. Късайки ги, се сещах как аз бях нежният и свеж цвят, който така жестоко бе откъснат от своя свят. Цветята не го заслужават ... И въпреки това продължават да красят и радват всичко и всеки около себе си.

Връщайки се обратно, аз се върнах и в спомените. Не съм забравила думите, които ми каза. Думите, на които повярвах, само защото толкова силно исках да са истина. Но сега чувах единствено шума на водата, песента на птиците, танцът на листата, гъделичкани от вятъра. Слушах тези приказни звуци, деца на природата и вярвах в красотата й. Вярвах и на теб. Но знам, че природата е искрена и истинска... Те не беше, ти не си.

Обичам зеленината. Обичам цветята. Обичам водопадите. Знам, че не те обичам... Но дали копнежът е по-силен от любовта ми към теб, която беше в зародиш, когато реши да я премахнеш с корените?

Копнежът да се срещна с красотата на природата, да я усетя в сърцето си, ме доведе до тези водопади. Копнежът по теб ме кара да се връщам все обратно. Едва ли скоро ще ги зърна пак - водопадите и малките капки истина в очите и думите ти. Но силно се надявам...

Нагоре

Тагове: очи,

Гласувай:

Вълнообразно

Подобни постинги

Ръцете ми са моите очи
В твоите очи

Следващ постинг

Предишен постинг

Живея, за да обичам...

Стъклени слова и мечти

Коментари

Няма коментари