Ако говорим за стабилността на една връзка, можем да кажем, че е жизнено необходимо за тази цел да се правят компромиси. Било то по отношение на не толкова важни поводи като вид домашен любимец или къде да прекараме вечерта, дали да си поръчаме бяло вино или червено, в какъв цвят да боядисаме кухнята, на коя страна да е тоалетната хартия и прочее. Какво правим обаче, когато партньорът ни не се съгласява с изборите ни по отношение на работното ни място, сферата ни на реализация, подбора ни на приятели, средата ни на общуване или отношенията ни с противоположния пол (макар и чисто приятелски)?

Ще изкажа две гледни точки, две крайности, като няма да защитавам нито едната, или и двете едновременно!

Първата „теория” е да браним връзката си с цената на всичко и всякакви жертви и компромиси от наша страна. Според тази гледна точка нищо не би заменило личността, с която сме, следователно е нужно да правим компромиси и за неща, за които след дългоизвървян път в бъдеще можем да съжаляваме за евентуално пропуснати възможности. Все пак се предполага, че любимият е останал с нас след цялото това време и си е струвало да се жертват определени лични намерения за личното развитие и себеопознаване.

Втората „теория” е да бъдем себе си, да защитаваме личното си мнение докрай (във всякакъв смисъл), да се възползваме от всяка възможност, която се изправя пред нас, да се радваме на успехите си и да не обръщаме внимание на евентуални временни или окончателни раздели да попречват на пътя към индивидуалния успех и себедоказване. Е, предполага се, че човекът, който е до нас, би ни подкрепил във всякаква ситуация, щом изпитва такава обич, но той в крайна сметка няма да го направи, огорчен от егоизма ни.

Какво става, когато плановете ни се разминат след определена допирна точка и никъде в близкото разстояние от индивидуалния ни път не се вижда следваща такава? Да, сигурно я има, но за да се стигне дотам, трябва да се изрекат думи, които засягат целостта на любовното ви съвместно преживяване (вероятно съжителство) и да се наложат раздели „за неопределено време” (териториално или емоционално)?

Явно този избор е вид „всеки за себе си” или „според връзката”, но можем ли след определено решение да съдим себе си или другия? Определено в двете алтернативи има и пренебрегнати чувства и мечти, и пропуснати възможности, и борба за доказване правотата на всеки от партньорите, НО?

В света, в който живеем днес, егоизмът е достигнал граници, които са тотално размити. Ценностите са прекроени, вътрешната въздържаност е премахната като приоритет, борбата за емоционално и професионално надмощие кара хората, които се обичат, да се намразват заради прекалената индивидуалност или заради известната доза малодушие у някои, но не бива, НЕ БИВА любовта да се оставя на заден план.

Съвремието ни дава изключително много възможности да планираме, да се борим за справедливо и щастливо бъдеще, да опитаме да съжителстваме, да учим и да се доказваме, а защо да не го правим заедно?

Ключът към зададения в заглавието въпрос е ЗРЕЛОСТТА! Трябва да умеем да говорим „като големи хора” и да обсъждаме злободневните проблеми! Да, компромисите са полезни, но не бива да са прекалени, иначе се приемат за даденост и рано или късно се прекратяват от едната страна.

Дерзайте, влюбени!

Да. Така е. Ако правиш все компромиси, другият ще си помисли, че винаги е прав и твоето мнение не струва. А животът си е твой, нали? :) Така че е е най добре да се намери златната среда.

в повечето случаи.Поздрав!